Джовани Пико дела Мирандола е италиански философ, изтъкнат представител на ренесансовия

Джовани Пико каузи Мирандола е италиански мъдрец, бележит представител на ренесансовия хуманизъм. Още от дребен се отличава с изключителна памет и от най-ранна възраст стартира да учи латински, иврит и гръцки. Изучава канонично право, а след това и философия в университета във Ферара. Продължава следването си в университета в Падуа, който е центърът на аристотелизма в Италия. Изучава арабски език и се увлича по мистиката на Кабала.

Известната му „ Реч за достолепието на индивида “ е написана през 1486г., когато философът е едвам 23 годишен и в която развива концепцията си за особеното място, което индивидът заема в света. Според Мирандола човешкото създание не е закрепено към избрана степен в йерархията в света, а му е дадена свише свободна воля и опция за избор. Според него достолепието на индивида зависи от неговия избор - човек може да се издигне до ангелите, само че може и да пропадне до нивото на зверовете.

Мирандола умира единствено на 31 години, като малко преди този момент приема християнството.

Giovanni Pico della Mirandola (1463-1494), 15th century, by Cristofano dell'Altissimo

Бях чел в писанията на арабите, че на въпроса – кое събитие от международната сцена му наподобява най-достойно за удивление, Абдала Сарацинът дал отговор: нищо не ми наподобява по-достойно за учудване от индивида. На тази мисъл подхожда и това популярно изявление на Меркурий: „ Човекът, Асклепий, е велико знамение ”.

В търсенето на смисъла на тези думи не можех да се задоволя с многочислените и изтъркани от мнозина доводи по отношение на преимуществата на човешката природа: че индивидът бил медиатор сред тварите, тъй като имал общение с висшите сили и властвал над по-низшите същества; че бил интерпретатор на природата, талантлив с прозорливост на възприятията, с търсещ разум и със светлина на духа; че бил междинно звено сред преходното време и вечността; че бил, както настояват персите, връзката на света, даже неговото бракосъчетание; че бил съгласно свидетелството на Давид ситуиран малко по-долу от ангелите.

Наистина тези доводи са значими, само че те не са основополагащи, т.е. не могат по право да си обезпечат привилегията за висшо учудване. Всъщност за какво да не се възхищаваме повече на самите ангели и на най-блажените небесни хорове? Имам възприятието, че най-сетне разбрах за какво индивидът е най-щастливото и затова най-достойното за учудване създание и кое в последна сметка е мястото му в порядъка на Вселената, което той е получил по чоп, та да му завиждат освен безсловесните твари, само че и съзвездията и духовете отвън този свят. Невероятно и чудно! Защо пък не? Нали точно по тази причина назоваваме индивида велико знамение и почтено за учудване създание.

По законите на тайната мъдрост висшият Отец, строителят Бог бе към този момент сътворил забележимата международна постройка – най-честития храм на божествеността; наднебесната област бе украсил с духове, ефирните кълба бе оживил с безконечни същества, а отходните и мръсни елементи на долния свят бе населил с гадини от всевъзможен тип. Но след завършването на делото Творецът искаше да има някой, който да схваща смисъла на творението, да обича хубостта и да се възхищава на величието. Затова едвам откакто завърши всичко, както свидетелстват Мойсей и Тимей, той взе да мисли за основаването на индивида.

Наистина нито измежду първообразите (архетипите) имаше материал, от който да сътвори ново потомство, нито от съкровищата си имаше какво да подари, в завещание на новия си наследник, нито на международната пейка имаше място, където да седне този съзерцател на Вселената. Вече всичко бе запълнено и всички неща бяха разпределени по висшите, междинните и долните разреди. Но мощта на Отца не можеше да откаже при последната рожба като че ли изтощена от честите раждания, в едно толкоз значимо начинание мъдростта му не можеше да се колебае заради неспособност и взимане на решение, благотворящата негова обич не можеше да допусне бъдещият хвалител на божествената благотворителност у всички неща да бъде заставен да я осъжда, когато гледа себе си.

Накрая Творецът в добротата си реши, че този, на който той не можеше да даде нищо лично, може да употребява еднообразно всички неща, избрани за обособените същества. Също по този начин одобри индивида като създание с непостоянен облик и като го сложи в центъра на света, му заприказва с тези думи: „ Адаме, не ти дадох нито несъмнено място, нито лично лице, нито някакъв необикновен подарък, с цел да можеш по твоя воля и преценка да имаш и притежаваш, каквото място, каквото лице и каквито блага си пожелаеш.

Установената за останалите същества природа се контролира посредством предписаните от мен закони, а ти самичък ще си определиш природата по твой свободен избор, в ръцете на който те поверих, без да бъдеш лимитиран от никакви спънки. Поставих те в центъра на света, с цел да можеш да огледаш всичко наоколо; не те направих нито небесен, нито земен, нито смъртен, нито вечен, с цел да можеш като твой личен скулптор и създател със свободна воля и чест да си изваеш облик по твое желание. Можеш да се изродиш и да станеш като безсловесните твари, в случай че пожелаеш, можеш да се преродиш и да се издигнеш до небесните небеса. ”

О, висша благотворителност на Бога Отец! О, висшо и почтено за удивление човешко благополучие! Бе му обещано да има това, което изиска, и да бъде това, което пожелае. Безсловесните същества, както споделя Луцилий, още от майчината си вътрешност получават това, което ще носят за цялостен живот; първоначално или малко по-късно висшите духове са били това, което ще бъдат за цялата безкрайност. При раждането на индивида Отецът вложи всевъзможни семена и зародиши, та, които от тях се захванат, да израснат и да дадат плодовете си в него.

Ако са растителни, да стане растение, в случай че са чувствени, да стане безсловесно животно, в случай че са разсъдъчни, да стане небесно създание, в случай че са духовни, да стане ангел и наследник Божи. Ако пък остане неудовлетворен от избора на творенията и се отдръпна в центъра на личната си единственост, дружно с Бог да стои отпред на всичко като дух, подложен над всички неща в самотния мрак на Отца.

Кой не би се удивил от нашия хамелеон? Или кой би се учудил на нещо друго повече? С цялостно право Асклепий от Атина, имайки поради това изменчиво и преобразяващо се създание, е твърдял, че в мистериите индивидът се показва алегорично в облика на Прометей. С това се изяснява и немаловажната роля на преображенията у питагорейците и евреите, тъй като и еврейската загадка теология ту трансформира свети Енох в възвишен дух, ту обръща в божествени духове други хора. Също и питагорейците трансформират нарушителите в безсловесни животни (Превръщането в животно като форма на наказване е мироглед на сторопитагорейците) и даже в растения, в случай че може да се има вяра на Емпедокъл.

По техен образец и Мохамед повтарял постоянно, че отстъпилите от божествения закон щели да се трансфорат на животни, и то изцяло справедливо. Понеже нито кората дава образа на растението, a неговата глупава и безчувствена природа, и нито кожата характеризира добитъка, a неговото безразсъдно и чувствено битие; тъй като нито сводът е отличителна линия на небето, само че несъкрушимият разсъдък, и нито безтелесността построява ангела на духовността.

Ако видиш някой човек пълзящ по земята и предан само на търбуха си, да знаеш, че това е тумор, а не човек; в случай че видиш някой, омаян от суетните измами на фантазията, на Калипсо да вземем за пример, и пристрастен от съблазънта да се е трансформирал в заложник на чувствеността си, да знаеш, че е животно, а не човек. Ако пък видиш мъдрец, който с същински разсъдък прави разлика сред всички феномени, него да почиташ. Той е небесно, а не земно създание.

Ако видиш някой чист съзерцател, който си няма и визия за тялото си, само че е потопен надълбоко в дебрите на духа си, да знаеш, че не е нито земно, нито божествено създание. Той е величествен възвишен дух, облечен в човешка плът. Та кой не би се възхитил на индивида? В свещените текстове на Вехтия и Новия Завет той с цялостно съображение се значи ту като „ всяка плът ”, ту като „ всяко създание ”, защото самичък се построява, основава и трансформира в облика на всяка плът и в духа на всяко създание.

Затова Евант Персът, когато показва халдейската теология, написа, че човек не има собствен личен и присъщ облик, а че има голям брой външни и инцидентни облици. Оттам произлиза и халдейското изречение: „ индивидът е създание с многообразна, променлива и непостоянна природа ”. Но за какво е всичко това? За да разберем, че откакто сме се родили с изискването да бъдем това, което желаем, би трябвало най-вече да се стараем да не се споделя за нас, че защото сме били на респект, сме изгубили съдната си дарба и сме се уподобили на безсловесни скотове и на неразумния добитък.

Нека повече се придържаме към казаното от оракул Асаф: „ Вие сте богове и синове на Всевишния ”, с цел да не би, злоупотребявайки с най-великата благосклонност на Отца – свободния избор, да си нанесем щета от потребното. Нека не се задоволяваме със междинното си състояние и дано ни обхване едно свято предпочитание да обърнем взора си към висшите богатства и да ги реализираме (а можем, в случай че искаме), като се стремим към тях с цялото си създание.

Да отхвърлим земните неща, да презрем небесните, да оставим всичко светско зад себе си и да долетим до свръхземното седалище, наоколо до възвишената божественост. Там, както сочат свещените мистерии, първите места се заемат от серафими, херувими и тронове. Не би трябвало да им отстъпваме и да се задоволяваме с вторите места, а да се стремим към тяхното достолепие и популярност. Няма да бъдем с нищо по-долни от тях, стига да го желаяме.

Но по какъв начин? Какво да създадем? Нека забележим какво вършат те и какъв живот водят. Ако ние почнем да водим подобен живот (а можем), то към този момент ще сме станали равни с тях. Сараф гори от огъня на любовта; Херуб свети с блясъка на духа си; Трон е непреклонен в съда си. Следователно, в случай че се отдадем на трудолюбив живот и поемем вярно грижата за светските неща, ще се укрепим със здравината на троновете. Ако, освободени от работа, мислим за създателя в творението и за творението в създателя и в случай че прекарваме времето си в съзерцателно успокоение, ще бъдем осветени отвред с херувимска светлина.

Но по какъв начин човек може да обича и да съди това, което не познава? Моисей възлюби Бога, когато видя, и като арбитър организира измежду народа това, което преди видя на планината като съзерцател. Следователно Херуб е медиаторът, който със светлината си ни приготвя за серафимовия огън и ни осветява за съда на троновете. Той е свързващият възел на първите духове, паладичният ред, бранителят на съзерцателната философия. Трябва да се равняваме по него, да се обръщаме към него и да се държим за него, с цел да се издигнем до висините на любовта и да слезем до дилемите на деятелния живот добре подготвени и готови.

Но в действителност, в случай че желаеме да построяваме живота си по образеца на херувимите, би трябвало да си даваме ясна сметка, какъв е този живот, какви са техните дейности и какви са делата им. Ние сме плът и познаваме единствено земните неща и това, което е обвързвано с нас и става посредством нас, а защото не можем да проникнем по-нататък, дано се обърнем към античните отци, които като на близки другари ще ни дадат достоверна и изчерпателна информация. Да попитаме деятел Павел, този съсъд на божествения избор, какво е видял да вършат херувимските армии, когато е бил възнесен на третото небе. Ще ни отговори посредством тълкувателя си Дионисий: очистват се, обливат се от светлина, довеждат се до съвършенство.

Следователно, в случай че на земята се стремим към херувимски живот и в случай че посредством нравствено знание удържаме чувствените инстинкти, в случай че посредством диалектиката раздираме мрака на личния си разсъдък – като че ли измиваме нечистотата на незнанието и пороците, ще можем да си очистим душата, с цел да не се лутат в безумство възприятията ни и да не се побърква неразумният ни разсъдък. Тогава добре устроената и очистена душа ще облеем богато със светлината на натурфилософията, та посредством познанието на божествените неща най-сетне да я доведем до съвършенство… ”

Избрано от: Дж. Пико каузи Мирандола: „ Реч за достолепието на индивида “, изд. Изток-Запад
Изображения: Wikimedia Commons